"The origin and shaping of the Christian church. Bulgarian church architecture during the First Bulgarian Empire"
Георги Николов Ангелов
Християнската религия е играла, играе и ще играе основна роля в живота, светогледа и културата на народите изповядващи тази религия в това число се отнасяме разбирасе и ние – българите. Християнски храм е сградата, която обслужва тази религия. В най-трудните и тъмни векове от нашата история българинът винаги е намирал отеха, подкрепа и надежда за за по-добри дни именно в християнските църкви и манастири, от където е отправял молитви към Господ. В следващите страници ще разгледам развитието на християнския храм от възникването на Християнството до ІХв. в християнския свят и развитието му в Първата Българска държава. От авторите занимавали се с тази проблематика ще посоча М.Поснов, Гошев и К.Миятев.
М.Поснов разделя развитието на християнското храмово строителство на 3 периода: 1.Древен – до средата на ІХв.(1054 г.); 2.Средновековен – на Изток до падането на Цариград(1453г.), на Запад до Лутер (1517 г.); 3.Нов – до наши дни.
Най-древните сведения за църковните богослужения показват, че първоначално те са се състояли в домовете на отделни членове на общината, това е засвидетелствано в Палестина, Йерусалим и т.н. Тези домове разбира се не са представлявали храмове. Създаването на специални постройки за обслужване на християнския култ трябва да се свърже със създаването и развитието на християнския олтар между І и ІІІ век. От данните за Едеса, от съчиненията на Тертулиан, Климент Алекс, Иполит Ориген и Киприян се смята, че на границата на ІІ и ІІІ в. се появяват обособени богослужебни здания наречени “domus dei, ecclesia”. Най-древното църковно здание, за което имаме сведения е било разрушено през 201 г. от наводнение в Едеса.(Поснов,М., част І, 1938 г.)
След ІV в. базиликата станала основна форма на църковна сграда, но причината за това и до днес не е ясна. Според Бунзен и Краус тя е изобретение на един архитект, а според Дейя и Вайнгартен тя е резултат на продължително развитие. Древната църковна базилика е продълговата, разделена с колони на три, а по-късно на пет части с висок среден кораб. Според Евсевий след 260 г. за Християнството настъпили мирни времена и размерите на храмовете се увеличили. Първоначално църквите се намирали вън от града на гробовете на мъчениците и служели изключително за празника на мъченика. Капителите на гробовете на мъчениците не били свързани с църквата, но по време и след диоклециановите гонения олтарът вече се издигал върху гроба на светеца. Живописта в църквите се свързва с тази на гробищата, чието възникване се отнася към края на І и началото на ІІ век и е неразделно свързана с историята на гробищата и катакомбите до края на ІV и началото на V век – Рим, Неапол, Гаруци, Сиракуза и т.н. Това е антично изкуство с християнско значение, тъй като последното взима връх над античното още през ІІ век. Целта на християнската живопис е била просто изображение на определени религиозно-практични мисли във проста форма. Сюжетите и материалите са се черпили от Стария и Новия завет, като са се отнасяли или към смъртта, или към възкресението.(Поснов,М., частІ, 1938г.)
От ІVв. Нататък основен тип църкви във византийския свят станали тези с кръгла форма, със сводест връх и с купол – т.нар. централно строене, което също се явява антично наследство. На Запад обаче базиликите запазили господството си. Църкви от новия тип били построени на Гроба Господен, в Антиохия, храма на дванадесетте апостоли в Цариград, в Назианз. Опит да се свърже базилика с централно кръгло строене е направен при ротондата на “Св.Стефан” в Рим.
За вътрешно украшение служели колоните. Отделянето на олтара, устройството на абсидата, катедрата на епископа също били използвани за украса на църквите. Живописта била алегорична и историческа, служела за поука и назидание. Употребявали се образите на Кръста, Христос, апостолите и други светци, както и мозайка, изображението на христовата глава в Апокалипсиса на Йоан Богослов, сюжети от Стария и Новия завет. Скулптурата се употребявала по-малко, особено на Изток, тя присъствала по саркофазите, църковните съдове и т.н.(Поснов,М., частІІ, 1938г.)
До времето на император Константин Велики основния тип християнски храм били базиликите. Този тип църкви водещи началото си от Близкия изток е разпространен и на Балканския п-в и е основен за българските земи до ІХ век. След приемането на Християнството в България базиликите продължават да са най-разпространените църковни храмове, но те вече тръгват по свои път на развитие.
Първите храмове по нашите земи се датират около ІVв. И по класификацията на Поснов принадлежат към древния тип. Фактът, че през 343/344г. в Сердика се провежда църковен събор говори за оживения духовен живот по тези земи. Църковната архитектура тук до ІХв. е представена, както споменах по-горе главно от базилики, но се срещат и куполни църкви в различните им варианти (четириконхални, кръстокуполни и т.н.)
Църквата “Св.Георги” в Сердика се състои от няколко корпуса, почти аксиално разположени, на изток куполното помещение е разположено върху квадратна основа с полукръгли ниши в ъглите, то завършва на изток с изнесена навън четвъртита ниша и е фланкирано от север на юг с по едно правоъгълно помещение с абсида на изток. На запад три други правоъгълни помещения, поставени напречно на първите, се свързват помежду си чрез входове и оформят западния корпус на комплекса. Планът завършва с голям четвъртит двор. Купулът е на височина 13.7m. от пода. Вероятно тази църква е построена през ІVв.(“Кратка история на българската архитектура”)
Трикорабните базилики са представени от храмовете “Св.Стефан” в Хисаря от средата на ІVв., църквата при Причин тепе при Варна от втората половина на Vв., храма при с.Абрит, Добричко от Vв., в тази църква новото е редуването на колони със стълбове. В църквата при с.Костенец и тази в с.Бухово, Софийско имаме и екзонартика и двете църкви се датират от Vв. Арките като свързващо звено между дългите стени на главния кораб пред абсидата се приемат през втората половина на Vв., когато се въвеждат и галериите. Такава базилика е Старата митрополия в Несебър от втората половина на Vв.. При нея арката открива абсидата, която е с тристъпален синтрон, с три прозореца и покрита с четвърт сферичен свод. Спорен е въпроса дали трите кораба са покрити от един покрив или всеки е имал собствен покрив. Второто становище се радва на по-голяма подкрепа.(“Кратка история на българската архитектура”)
В края на Vв. във византииската църковна архитектура се появяват и трети тип базилика – със сводово покритие. При църквата в с.Голямо Белово, Пазарджишко трите кораба завършват с полукръгли абсиди. Централният кораб е бил покрит с полусферичен свод, а страничните с кръстати, разделени чрез напречно изградени арки. Нов елемент в структурата са галериите над страничните кораби над нартика. В Еленската църква(края на V - началото на VІв.) при Пирдоп се появява купол над източния квадрат. Църквата “Св.София” в София съдържа почти всички архитектурни елементи от предните типове базилики, новото при нея е напречния кораб в източната част, а пред него има едно предабсидно пространство. На мястот където се пресичат централния и напречния кораб се издига купол, така в плана на църквата се образува кръст. Планът на църквата при с.Църквище, Пирдопско представлява латински кръст, тя се датира от Vв. Най-ранния етап от разпространението на плана на свободния кръст е представен в църквата при Джанавар тепе при Варна. Тази църква е много близко да сирийската архитектура. Друг тип базилика – еднокорабна представлява църквата в с.Иваняне, Софийско от Vв. При нея западните странични помещения се отварят към нартика, източните се свързват с кораба чрез стеснени проходи, така пространствено те са полуизолирани, покривът е бил дървен.
Рядкост за нашите земи е плана на Червената църква при Перущица, датирана от VІв. Тя е четириконхална купулна постройка с обиколни коридори, конхите са били засводени с полукуполи, а останалите помещения с полуцилиндрични сводове. От същия тип е архитектурния шедьовър на християнската култова архитектура “Св. София” в Константинопол от времето на император Юстиниан Велики.(“Кратка история на българската архитектура”)
За начало на българската църковна архитектура се смята времето на приемането на Християнството в България, като официална религия и присъединяването на българската култура в лоното на византийския духовен и културен свят. Но тук трябва да се подчертае, че още в предходния период от Сирия, Палестина, Мала Азия и Византия били пренесени различни архитектурни типове. За съжаление нито една църква от времето на Първата българска държава не е запазена в първоначалния си вид. Така неясен остават въпросите и за архитектурното оформление, хронологията и архитектурните школи. Как са изглеждали тези църкви можем да предполагаме само по плана им и от някои писмени източници. Най-застъпения архитектуран тип по това време е трикорабната базилика, докато във Византия на мода вече били купулните постройки. Според К.Миятев това е свидетелство за съществуването на такива постройки на територията на Първата българска държава още от ІV – Vв., и за приемственост с този предходен период. Но Миятев подчертава, и че този тип в новите условия се развива по свой път, местните майстори на основата на гръко-римското културно наследство създали една средновековна строителна традиция, която в областта на църковната архитектура е държала здраво на старинните архитектурни типове.
Най-голямата и впечетляваща църква от този период не само за България, но и за целия християнски свят е т.нар. Голяма базилика в Плиска, дълга около 99m. и широка 29,5m., заемаща площ от 2929 квадратни метра. Тя се състои от атрий, наргика, трикорабен наос и три абсиди. Различно от византийските и характерно за църквите от Плиска и Преслав, е че в нартиката се влизало през два входа от двора на манастира към север и юг. Най-високият кораб е достигал височина около 20m., а страничните около 10m. Всеки кораб завършва с по една квадратна стаичка, които също са специфични и вероятно са свързани с усложняването на култа. Колоните в Голямата базилика не са еднакви, а липсата на достатъчно такива вероятно е принудила строителите да си послужат със зидани стълбове. Колоните са били свързани с арки, за което говорят откритите колонки и стълбчета от мрамор с кръгло овално и осмоъгълно сечение. Малки капителчета, части от олтарна мраморна преграда и др. говорят за богата вътрешна пластична окраса. Таванът на корабите е бил дървен, а от вън църквата била покрита с оловни плочи. Градежът представлявал пласт камъни от около 1m. и пласт от 5 реда тухли. По състав и форми тази базилика прилича на старохристиянските и ранновизантийските базилики, но има и други елементи. Най-характерно е оформленирто на източната част: олтарното пространство е разделено на три части – презвитерий, протезис и диаконикон, всяка от тези части има форма на затворена стаичка. В страничните кораби също има две такива стаички, които са свързани с диаконикона. Това необичайно за VІв. Оформление се свързва с усложнения литургичен и дворцов церемониал в Плиска.(Миятев,К.,1965г.)
За нуждите на населението от Външния град са били построени още девет еднакви по размери, строеж и форма базилики (виж фиг.4). Нов момент в строежа на базилики се явява при базилика#36, която освен с малките си размери се отличава и със слепите си арки по двете надлъжни страни. Църква#5 също в Плиска има почти квадратен план, при нея имаме и псевдоконструктивни пиластри, които вероятно са носили сляпа аркада с чисто декоративо предназначение. Този декоративен маниер по-нататък става отличителна черта на старата българска архитектура. Главните типове базилики в Плиска се изчерпват с т.нар. “дворцова” църква, която представлява натрупване на основи от три различни строежа. Тази триабсидна църква е била преустроена последно в трикорабна базилика, а основата на вътрешното помещение вероятно лежи върху езически храм.(Миятев,К.,1965г.)
Въпреки по-голямото влияние от Константинопол преславската архитектура продължава традицията от Плиска – да се строят главно базилики. Общите конструктивни и стилови черти (тройно разчленение на олтарното пространство на презвитерий, протезис и диаконикон, като протезисът и диаконикът са разделени от презвитерия с плътни стени) на базиликите от Плиска и Преслав ги обединяват в една архитектурна група. Базиликите в Преслав са представени от църквите в местността Черешето, Гебеклисе, която е и най-голямата в Преслав: дълга 32m., широка 20m. и е със солиден каменен градеж.
Като трети духовен и културен център на Първата българска държава се оформя и издига Охрид. Тук базиликите са представени от църквата “Св.София”, която е трикорабна куполна, построена вероятно върху старохристиянски храм, но по времето на турското робство тя е била преустроена в джамия. Друга базилика е “Св.Ахил” разположена на остров в Преспанското езеро. Тя се отличава от елинистическите базилики по зиданите стълбове, разделящи трите кораба и по троиното оформление на олтарното пространство, близко с това от Голямата базилика в Плиска.(Миятев,К.,1965г.)
От църквите с центричен план в нашите земи е открита само една – Кръглата църква в Преслав(фиг.6), чийто наос има формата на кръг, покрит с полусферичен купол. Този архитектурен тип е известен още от римско време и се използва при строежа на мавзолеи, мартирии, бантистерии, а от ІV – VІв. като центрични църкви. Преславската кръгла църква се състояла от три части: кръгъл наос с диаметър – 10,5m., притвор и атрий. Притворът има формата на правоъгълник и е разделен с две двойки мраморни колони на три части, освен това той е имал и горен етаж. Следвайки плиско-преславската традиция и тук архитекта е оставил три входа: от запад(главен), от север и от юг. На запад от притвора се разполага почти квадратен атрий с обичайните три входа на трите страни. Белег на тази църква е конвексно и конкавно заоблената и раздвижена плоскост, която е прокарана последователно навсякъде. Тя се отличава от българската базилика и с вътрешната и външна архитектурна украса: външните и вътрешните корнизи са разнообразно украсени с профили и т. н., открити са и антични капители, конструктивни колони, орнаментарни плочки и др. Стените са били облицовани с мрамор, стенни мозайки, цветни орнаменти и иконки от глинени плочки, а подът е бил заслан с мраморни и шиферни плочки, които са образували геометрични фигурки. Към този тип спадат и църквите с триконхален план. Такива са църквите от края на ІХ – Хв. открити около и в Охрид: “Св.Панталеймон” и църквата на манастира “Св.Наум”.
Църквата до с.Виница и тази във Въбилин дол при Преслав оформят групата на църквите с квадратен наос, покрит с купол. За тези църкви трябва да се отбележи, че са дело на преславската архитектурна школа. Техният наос е бил покрит изцяло с полусферичен купол, сложен посредством пандантиви върху външните стени на наоса, без да са използвани свободни подпорки. И двете църкви са с малки размери и се датират около Хв.(Миятев,К.,1965г.)
Четиристълпните кръстокуполни църкви се разпространяват по нашите земи масово във феодалните имения и царските дворове по времето на развития феодализъм и постепенно изместват трикорабните базилики не само в България, но и из всички православни страни. Основно конструктивно ядро при тях е квадратно пространство, в средата на което се издигат четири свободни стълба или колони, издигнати в ъгловите точки на един вътрешен квадрат, страните на който са успоредни с тия на външния квадрат. Стълбовете са съединени посредством четири арки. Тежеста на купола се уравновесява чрез четири свода, които започват от всяка арка и опират на външните стени на църквата. Така около куполния барабан се образува кръст от сводове, които са маркирани чрез повишаване и върху покрива на църквата. На западната страна на това квадратно ядро се прибавя притвор, който в някои случаи липсва. На изток е олтара, който е решен просто или сложно – когато между кръстния свод и абсидата е вмъкнато едно правоъгълно т.нар. предабсидно пространство с малко по-нисък свод от кръстния свод. У нас се срещат два варианта на кръстокуполни църкви: 1/цариградски и 2/провинциален, в който липсва предабсидното пространство, а понякога и притвор. В Преслав откритите кръстокуполни църкви са във Външния град. Почти всички принадлежат към цариградския вариант. Особеното при тях е в строежа, които е приложен: стените се изграждат върху широки основи от ломен камък и бял хоросан. В някои от църквите са вградени акустични гърнета. При фасадите плоскостите са разчленени със слепи аркади.
По форма на външните и вътрешните лизени църква #1 в Бял бряг се отличава с вградените полуколонки към лизените, което я доближава до цариградския вариант, но държи връзка с българската школа, защото нейните външни лизени не са строго и последователно конструктивни. За украса са използвани поясни профилирани корнизи от варовик и мрамор, а характерни са били корнизите с надвиснал торус, понякога придружаван от зъбчат орнамент. Някои от църквите са имали и пластична украса с глави на лъвица и маймуна. Подовата настилка е образувала геометрични съчетания от мрамор, цветен камък и тухли, всички закрепени върху обща хоросанова подложка. В тимпана над главния вход е имало и цветна композиция от рисувана преславска керамика. В Западна Македония този тип църкви са представени от църквата в с.Герман до Преспанското езеро, построено вероятно от цар Самуил през 1006г. Тя се отличава с хубави външни и вътрешни пропорции и добре уравновесен купол.(Миятев,К.1965г.)
Куполните църкви с квадратен наос представляват по-опростена форма на кръстокуполната църква. По състав се отличават от другите малки църкви в Преслав с това, че имат притвор, квадратен наос и една или три абсиди според развитието на олтарната част. Основна отлика е наосното пространство, което по полан е квадратно, а подпорите са само две колони или зидани пиластри, които се издигат в западната част на наоса. В източната част за подпори служат приолтарните стени. Така източната част на наоса заедно с презвитерия са обединени в едно цяло от купола и прилежащите сводове и се обхващат с един поглед.(Миятев,К.,1965г.)
Друга разновидност на куполните църкви са тези с вписан кръст без свободни подпори. Разликата им с кръстокуполните, е че в наоса не съществуват свободни подпори на купола, а за такива са използвани съответни надебелявания на стените във вътрешните ъгли на квадрата. Чрез ъгловите надебелявания са получили кръстовидна форма и в наосното пространство, която отговаря напълно на кръстокуполното покритие. Сводовете се носят от плътна зидария, заменила междураменните пространства. Тези църкви нямат развита олтерна част. В Преслав са известни три такива църкви: в местността Делидушка; църква#2 и една църква в Селище, тези църкви вероятно са семейни параклиси или гробници.(Миятев,К.,1965г.)
По произход християнския храм е свързан с гръко-римското антично наследство и вероятно се е обособил на границата на ІІ и ІІІ век. Като основен архитектурен тип през най-ранния етап от развитието му се смята базиликата, която запазва това си господство във Византия до към VІ – VІІ век, а на останалата част от Балканите и до по-късно(ХІв.).
По нашите земи най-разпространения тип църкви през периода на Първата българска държава е трикорабната базилика, чак към края на периода с развитиетона феодализма все повече ще се застъпват кръстокуполните църкви. Базиликата по българските земи също води началото си от античността, но с различните близкоизточни влиания, плюс майсторството на местните архитекти тук се създава самостойна група култова архитектура. Не е ясен въпроса за архитектурните школи в България от това време, но със сигурност знаем, че е съществувала преславска, чието дело са църквите във Виница и Въблин дол. Като най-представителните паметници на тази група, Голямата базилика в Плиска и Кръглата църква в Преслав съперничат по мащаби, архитектурно майсторство и пищност с другите шедьоври на християнската култова архитектура.
БИБЛИОГРАФИЯ:
1. Поснов, Михайл. “История на християнската църква”. София. 1938г.
2. Гошев. “Бележки за строежа на православните храмове у нас” в “Годишник на Духовната академия”. том ІІ. 1952г.
3. Кръстьо Миятев. ”Архитектурата в средновековна България”. София. 1965г. БАН.
4. “Кратка история на българската архитектура”. София. 1968г. БАН.
Георги Николов Ангелов
Християнската религия е играла, играе и ще играе основна роля в живота, светогледа и културата на народите изповядващи тази религия в това число се отнасяме разбирасе и ние – българите. Християнски храм е сградата, която обслужва тази религия. В най-трудните и тъмни векове от нашата история българинът винаги е намирал отеха, подкрепа и надежда за за по-добри дни именно в християнските църкви и манастири, от където е отправял молитви към Господ. В следващите страници ще разгледам развитието на християнския храм от възникването на Християнството до ІХв. в християнския свят и развитието му в Първата Българска държава. От авторите занимавали се с тази проблематика ще посоча М.Поснов, Гошев и К.Миятев.
М.Поснов разделя развитието на християнското храмово строителство на 3 периода: 1.Древен – до средата на ІХв.(1054 г.); 2.Средновековен – на Изток до падането на Цариград(1453г.), на Запад до Лутер (1517 г.); 3.Нов – до наши дни.
Най-древните сведения за църковните богослужения показват, че първоначално те са се състояли в домовете на отделни членове на общината, това е засвидетелствано в Палестина, Йерусалим и т.н. Тези домове разбира се не са представлявали храмове. Създаването на специални постройки за обслужване на християнския култ трябва да се свърже със създаването и развитието на християнския олтар между І и ІІІ век. От данните за Едеса, от съчиненията на Тертулиан, Климент Алекс, Иполит Ориген и Киприян се смята, че на границата на ІІ и ІІІ в. се появяват обособени богослужебни здания наречени “domus dei, ecclesia”. Най-древното църковно здание, за което имаме сведения е било разрушено през 201 г. от наводнение в Едеса.(Поснов,М., част І, 1938 г.)
След ІV в. базиликата станала основна форма на църковна сграда, но причината за това и до днес не е ясна. Според Бунзен и Краус тя е изобретение на един архитект, а според Дейя и Вайнгартен тя е резултат на продължително развитие. Древната църковна базилика е продълговата, разделена с колони на три, а по-късно на пет части с висок среден кораб. Според Евсевий след 260 г. за Християнството настъпили мирни времена и размерите на храмовете се увеличили. Първоначално църквите се намирали вън от града на гробовете на мъчениците и служели изключително за празника на мъченика. Капителите на гробовете на мъчениците не били свързани с църквата, но по време и след диоклециановите гонения олтарът вече се издигал върху гроба на светеца. Живописта в църквите се свързва с тази на гробищата, чието възникване се отнася към края на І и началото на ІІ век и е неразделно свързана с историята на гробищата и катакомбите до края на ІV и началото на V век – Рим, Неапол, Гаруци, Сиракуза и т.н. Това е антично изкуство с християнско значение, тъй като последното взима връх над античното още през ІІ век. Целта на християнската живопис е била просто изображение на определени религиозно-практични мисли във проста форма. Сюжетите и материалите са се черпили от Стария и Новия завет, като са се отнасяли или към смъртта, или към възкресението.(Поснов,М., частІ, 1938г.)
От ІVв. Нататък основен тип църкви във византийския свят станали тези с кръгла форма, със сводест връх и с купол – т.нар. централно строене, което също се явява антично наследство. На Запад обаче базиликите запазили господството си. Църкви от новия тип били построени на Гроба Господен, в Антиохия, храма на дванадесетте апостоли в Цариград, в Назианз. Опит да се свърже базилика с централно кръгло строене е направен при ротондата на “Св.Стефан” в Рим.
За вътрешно украшение служели колоните. Отделянето на олтара, устройството на абсидата, катедрата на епископа също били използвани за украса на църквите. Живописта била алегорична и историческа, служела за поука и назидание. Употребявали се образите на Кръста, Христос, апостолите и други светци, както и мозайка, изображението на христовата глава в Апокалипсиса на Йоан Богослов, сюжети от Стария и Новия завет. Скулптурата се употребявала по-малко, особено на Изток, тя присъствала по саркофазите, църковните съдове и т.н.(Поснов,М., частІІ, 1938г.)
До времето на император Константин Велики основния тип християнски храм били базиликите. Този тип църкви водещи началото си от Близкия изток е разпространен и на Балканския п-в и е основен за българските земи до ІХ век. След приемането на Християнството в България базиликите продължават да са най-разпространените църковни храмове, но те вече тръгват по свои път на развитие.
Първите храмове по нашите земи се датират около ІVв. И по класификацията на Поснов принадлежат към древния тип. Фактът, че през 343/344г. в Сердика се провежда църковен събор говори за оживения духовен живот по тези земи. Църковната архитектура тук до ІХв. е представена, както споменах по-горе главно от базилики, но се срещат и куполни църкви в различните им варианти (четириконхални, кръстокуполни и т.н.)
Църквата “Св.Георги” в Сердика се състои от няколко корпуса, почти аксиално разположени, на изток куполното помещение е разположено върху квадратна основа с полукръгли ниши в ъглите, то завършва на изток с изнесена навън четвъртита ниша и е фланкирано от север на юг с по едно правоъгълно помещение с абсида на изток. На запад три други правоъгълни помещения, поставени напречно на първите, се свързват помежду си чрез входове и оформят западния корпус на комплекса. Планът завършва с голям четвъртит двор. Купулът е на височина 13.7m. от пода. Вероятно тази църква е построена през ІVв.(“Кратка история на българската архитектура”)
Трикорабните базилики са представени от храмовете “Св.Стефан” в Хисаря от средата на ІVв., църквата при Причин тепе при Варна от втората половина на Vв., храма при с.Абрит, Добричко от Vв., в тази църква новото е редуването на колони със стълбове. В църквата при с.Костенец и тази в с.Бухово, Софийско имаме и екзонартика и двете църкви се датират от Vв. Арките като свързващо звено между дългите стени на главния кораб пред абсидата се приемат през втората половина на Vв., когато се въвеждат и галериите. Такава базилика е Старата митрополия в Несебър от втората половина на Vв.. При нея арката открива абсидата, която е с тристъпален синтрон, с три прозореца и покрита с четвърт сферичен свод. Спорен е въпроса дали трите кораба са покрити от един покрив или всеки е имал собствен покрив. Второто становище се радва на по-голяма подкрепа.(“Кратка история на българската архитектура”)
В края на Vв. във византииската църковна архитектура се появяват и трети тип базилика – със сводово покритие. При църквата в с.Голямо Белово, Пазарджишко трите кораба завършват с полукръгли абсиди. Централният кораб е бил покрит с полусферичен свод, а страничните с кръстати, разделени чрез напречно изградени арки. Нов елемент в структурата са галериите над страничните кораби над нартика. В Еленската църква(края на V - началото на VІв.) при Пирдоп се появява купол над източния квадрат. Църквата “Св.София” в София съдържа почти всички архитектурни елементи от предните типове базилики, новото при нея е напречния кораб в източната част, а пред него има едно предабсидно пространство. На мястот където се пресичат централния и напречния кораб се издига купол, така в плана на църквата се образува кръст. Планът на църквата при с.Църквище, Пирдопско представлява латински кръст, тя се датира от Vв. Най-ранния етап от разпространението на плана на свободния кръст е представен в църквата при Джанавар тепе при Варна. Тази църква е много близко да сирийската архитектура. Друг тип базилика – еднокорабна представлява църквата в с.Иваняне, Софийско от Vв. При нея западните странични помещения се отварят към нартика, източните се свързват с кораба чрез стеснени проходи, така пространствено те са полуизолирани, покривът е бил дървен.
Рядкост за нашите земи е плана на Червената църква при Перущица, датирана от VІв. Тя е четириконхална купулна постройка с обиколни коридори, конхите са били засводени с полукуполи, а останалите помещения с полуцилиндрични сводове. От същия тип е архитектурния шедьовър на християнската култова архитектура “Св. София” в Константинопол от времето на император Юстиниан Велики.(“Кратка история на българската архитектура”)
За начало на българската църковна архитектура се смята времето на приемането на Християнството в България, като официална религия и присъединяването на българската култура в лоното на византийския духовен и културен свят. Но тук трябва да се подчертае, че още в предходния период от Сирия, Палестина, Мала Азия и Византия били пренесени различни архитектурни типове. За съжаление нито една църква от времето на Първата българска държава не е запазена в първоначалния си вид. Така неясен остават въпросите и за архитектурното оформление, хронологията и архитектурните школи. Как са изглеждали тези църкви можем да предполагаме само по плана им и от някои писмени източници. Най-застъпения архитектуран тип по това време е трикорабната базилика, докато във Византия на мода вече били купулните постройки. Според К.Миятев това е свидетелство за съществуването на такива постройки на територията на Първата българска държава още от ІV – Vв., и за приемственост с този предходен период. Но Миятев подчертава, и че този тип в новите условия се развива по свой път, местните майстори на основата на гръко-римското културно наследство създали една средновековна строителна традиция, която в областта на църковната архитектура е държала здраво на старинните архитектурни типове.
Най-голямата и впечетляваща църква от този период не само за България, но и за целия християнски свят е т.нар. Голяма базилика в Плиска, дълга около 99m. и широка 29,5m., заемаща площ от 2929 квадратни метра. Тя се състои от атрий, наргика, трикорабен наос и три абсиди. Различно от византийските и характерно за църквите от Плиска и Преслав, е че в нартиката се влизало през два входа от двора на манастира към север и юг. Най-високият кораб е достигал височина около 20m., а страничните около 10m. Всеки кораб завършва с по една квадратна стаичка, които също са специфични и вероятно са свързани с усложняването на култа. Колоните в Голямата базилика не са еднакви, а липсата на достатъчно такива вероятно е принудила строителите да си послужат със зидани стълбове. Колоните са били свързани с арки, за което говорят откритите колонки и стълбчета от мрамор с кръгло овално и осмоъгълно сечение. Малки капителчета, части от олтарна мраморна преграда и др. говорят за богата вътрешна пластична окраса. Таванът на корабите е бил дървен, а от вън църквата била покрита с оловни плочи. Градежът представлявал пласт камъни от около 1m. и пласт от 5 реда тухли. По състав и форми тази базилика прилича на старохристиянските и ранновизантийските базилики, но има и други елементи. Най-характерно е оформленирто на източната част: олтарното пространство е разделено на три части – презвитерий, протезис и диаконикон, всяка от тези части има форма на затворена стаичка. В страничните кораби също има две такива стаички, които са свързани с диаконикона. Това необичайно за VІв. Оформление се свързва с усложнения литургичен и дворцов церемониал в Плиска.(Миятев,К.,1965г.)
За нуждите на населението от Външния град са били построени още девет еднакви по размери, строеж и форма базилики (виж фиг.4). Нов момент в строежа на базилики се явява при базилика#36, която освен с малките си размери се отличава и със слепите си арки по двете надлъжни страни. Църква#5 също в Плиска има почти квадратен план, при нея имаме и псевдоконструктивни пиластри, които вероятно са носили сляпа аркада с чисто декоративо предназначение. Този декоративен маниер по-нататък става отличителна черта на старата българска архитектура. Главните типове базилики в Плиска се изчерпват с т.нар. “дворцова” църква, която представлява натрупване на основи от три различни строежа. Тази триабсидна църква е била преустроена последно в трикорабна базилика, а основата на вътрешното помещение вероятно лежи върху езически храм.(Миятев,К.,1965г.)
Въпреки по-голямото влияние от Константинопол преславската архитектура продължава традицията от Плиска – да се строят главно базилики. Общите конструктивни и стилови черти (тройно разчленение на олтарното пространство на презвитерий, протезис и диаконикон, като протезисът и диаконикът са разделени от презвитерия с плътни стени) на базиликите от Плиска и Преслав ги обединяват в една архитектурна група. Базиликите в Преслав са представени от църквите в местността Черешето, Гебеклисе, която е и най-голямата в Преслав: дълга 32m., широка 20m. и е със солиден каменен градеж.
Като трети духовен и културен център на Първата българска държава се оформя и издига Охрид. Тук базиликите са представени от църквата “Св.София”, която е трикорабна куполна, построена вероятно върху старохристиянски храм, но по времето на турското робство тя е била преустроена в джамия. Друга базилика е “Св.Ахил” разположена на остров в Преспанското езеро. Тя се отличава от елинистическите базилики по зиданите стълбове, разделящи трите кораба и по троиното оформление на олтарното пространство, близко с това от Голямата базилика в Плиска.(Миятев,К.,1965г.)
От църквите с центричен план в нашите земи е открита само една – Кръглата църква в Преслав(фиг.6), чийто наос има формата на кръг, покрит с полусферичен купол. Този архитектурен тип е известен още от римско време и се използва при строежа на мавзолеи, мартирии, бантистерии, а от ІV – VІв. като центрични църкви. Преславската кръгла църква се състояла от три части: кръгъл наос с диаметър – 10,5m., притвор и атрий. Притворът има формата на правоъгълник и е разделен с две двойки мраморни колони на три части, освен това той е имал и горен етаж. Следвайки плиско-преславската традиция и тук архитекта е оставил три входа: от запад(главен), от север и от юг. На запад от притвора се разполага почти квадратен атрий с обичайните три входа на трите страни. Белег на тази църква е конвексно и конкавно заоблената и раздвижена плоскост, която е прокарана последователно навсякъде. Тя се отличава от българската базилика и с вътрешната и външна архитектурна украса: външните и вътрешните корнизи са разнообразно украсени с профили и т. н., открити са и антични капители, конструктивни колони, орнаментарни плочки и др. Стените са били облицовани с мрамор, стенни мозайки, цветни орнаменти и иконки от глинени плочки, а подът е бил заслан с мраморни и шиферни плочки, които са образували геометрични фигурки. Към този тип спадат и църквите с триконхален план. Такива са църквите от края на ІХ – Хв. открити около и в Охрид: “Св.Панталеймон” и църквата на манастира “Св.Наум”.
Църквата до с.Виница и тази във Въбилин дол при Преслав оформят групата на църквите с квадратен наос, покрит с купол. За тези църкви трябва да се отбележи, че са дело на преславската архитектурна школа. Техният наос е бил покрит изцяло с полусферичен купол, сложен посредством пандантиви върху външните стени на наоса, без да са използвани свободни подпорки. И двете църкви са с малки размери и се датират около Хв.(Миятев,К.,1965г.)
Четиристълпните кръстокуполни църкви се разпространяват по нашите земи масово във феодалните имения и царските дворове по времето на развития феодализъм и постепенно изместват трикорабните базилики не само в България, но и из всички православни страни. Основно конструктивно ядро при тях е квадратно пространство, в средата на което се издигат четири свободни стълба или колони, издигнати в ъгловите точки на един вътрешен квадрат, страните на който са успоредни с тия на външния квадрат. Стълбовете са съединени посредством четири арки. Тежеста на купола се уравновесява чрез четири свода, които започват от всяка арка и опират на външните стени на църквата. Така около куполния барабан се образува кръст от сводове, които са маркирани чрез повишаване и върху покрива на църквата. На западната страна на това квадратно ядро се прибавя притвор, който в някои случаи липсва. На изток е олтара, който е решен просто или сложно – когато между кръстния свод и абсидата е вмъкнато едно правоъгълно т.нар. предабсидно пространство с малко по-нисък свод от кръстния свод. У нас се срещат два варианта на кръстокуполни църкви: 1/цариградски и 2/провинциален, в който липсва предабсидното пространство, а понякога и притвор. В Преслав откритите кръстокуполни църкви са във Външния град. Почти всички принадлежат към цариградския вариант. Особеното при тях е в строежа, които е приложен: стените се изграждат върху широки основи от ломен камък и бял хоросан. В някои от църквите са вградени акустични гърнета. При фасадите плоскостите са разчленени със слепи аркади.
По форма на външните и вътрешните лизени църква #1 в Бял бряг се отличава с вградените полуколонки към лизените, което я доближава до цариградския вариант, но държи връзка с българската школа, защото нейните външни лизени не са строго и последователно конструктивни. За украса са използвани поясни профилирани корнизи от варовик и мрамор, а характерни са били корнизите с надвиснал торус, понякога придружаван от зъбчат орнамент. Някои от църквите са имали и пластична украса с глави на лъвица и маймуна. Подовата настилка е образувала геометрични съчетания от мрамор, цветен камък и тухли, всички закрепени върху обща хоросанова подложка. В тимпана над главния вход е имало и цветна композиция от рисувана преславска керамика. В Западна Македония този тип църкви са представени от църквата в с.Герман до Преспанското езеро, построено вероятно от цар Самуил през 1006г. Тя се отличава с хубави външни и вътрешни пропорции и добре уравновесен купол.(Миятев,К.1965г.)
Куполните църкви с квадратен наос представляват по-опростена форма на кръстокуполната църква. По състав се отличават от другите малки църкви в Преслав с това, че имат притвор, квадратен наос и една или три абсиди според развитието на олтарната част. Основна отлика е наосното пространство, което по полан е квадратно, а подпорите са само две колони или зидани пиластри, които се издигат в западната част на наоса. В източната част за подпори служат приолтарните стени. Така източната част на наоса заедно с презвитерия са обединени в едно цяло от купола и прилежащите сводове и се обхващат с един поглед.(Миятев,К.,1965г.)
Друга разновидност на куполните църкви са тези с вписан кръст без свободни подпори. Разликата им с кръстокуполните, е че в наоса не съществуват свободни подпори на купола, а за такива са използвани съответни надебелявания на стените във вътрешните ъгли на квадрата. Чрез ъгловите надебелявания са получили кръстовидна форма и в наосното пространство, която отговаря напълно на кръстокуполното покритие. Сводовете се носят от плътна зидария, заменила междураменните пространства. Тези църкви нямат развита олтерна част. В Преслав са известни три такива църкви: в местността Делидушка; църква#2 и една църква в Селище, тези църкви вероятно са семейни параклиси или гробници.(Миятев,К.,1965г.)
По произход християнския храм е свързан с гръко-римското антично наследство и вероятно се е обособил на границата на ІІ и ІІІ век. Като основен архитектурен тип през най-ранния етап от развитието му се смята базиликата, която запазва това си господство във Византия до към VІ – VІІ век, а на останалата част от Балканите и до по-късно(ХІв.).
По нашите земи най-разпространения тип църкви през периода на Първата българска държава е трикорабната базилика, чак към края на периода с развитиетона феодализма все повече ще се застъпват кръстокуполните църкви. Базиликата по българските земи също води началото си от античността, но с различните близкоизточни влиания, плюс майсторството на местните архитекти тук се създава самостойна група култова архитектура. Не е ясен въпроса за архитектурните школи в България от това време, но със сигурност знаем, че е съществувала преславска, чието дело са църквите във Виница и Въблин дол. Като най-представителните паметници на тази група, Голямата базилика в Плиска и Кръглата църква в Преслав съперничат по мащаби, архитектурно майсторство и пищност с другите шедьоври на християнската култова архитектура.
БИБЛИОГРАФИЯ:
1. Поснов, Михайл. “История на християнската църква”. София. 1938г.
2. Гошев. “Бележки за строежа на православните храмове у нас” в “Годишник на Духовната академия”. том ІІ. 1952г.
3. Кръстьо Миятев. ”Архитектурата в средновековна България”. София. 1965г. БАН.
4. “Кратка история на българската архитектура”. София. 1968г. БАН.
Няма коментари:
Публикуване на коментар