Крумовото законодателство и природата на канската власт през първата половина на IХ век

Георги Н. Ангелов

Управлението и личността на кан Крум привличат вниманието на българските историци още от зората на възникването на българската историопис. Това внимание към бележития български владетел се дължи на изключителната му активност както във външната, така и във вътрешната му политика. Освен с териториалното разширение на държавата, управлението на Крум е свързано и с редица вътрешни реформи целящи стабилизирането на Българското канство в Европейския Югоизток.

Управлението на Крум е разглеждано още от класиците на българската средновековна историопис, В. Бешевлиев, В. Златарски, в трудовете им посветени на Средновековната Българска държава. В началото на ХХ в. в списание „Минало” излизат и няколко статии на Г. Баласчиев посветени на военното и държавното устройство на средновековна България. Този проблем е застъпен и в творчеството и на Ив. Венедиков. През 50-те години на ХХ в. с крумовото законодателство се занимава Л. Йончев. Към тях може да се добави името на Иван Божилов, който се занимава с историята и култура на средновековна България.

В по-ново време с историята на България през посочения период се занимават учени като Р. Рашев, Пл. Павлов, А. Стойнев, Д. Овчаров, Г. Владимиров, А. Николов и др.

Друа група учени разглеждат крумовото законодателство от гледна точка на юридическата наука – Михаил Андреев, Фани Милкова, Гълъбина Петрова, като най-често техните трудове са под залавие „История на българската държава и право”.

Изворите за периода на управлението на кан Крум са главно от гръцки произход – лексикона „Свидас” от Х в., сведенията на патриарх Никифор, Теофан Изповедник, анонимната византийска хроника „Скриптор инцертус” (описваща събитията от периода 811-820 г.). Трябва да се отбележи, че от сведения за Крумовите закони във византийската енциклопедия „Свидас“, не става ясно дали тези закони са били писанни, защото въпросния лексикон съдържа доста сведения с легендарен характер, на които ще се спра в следващите редове.

За похода на Никифор Генник от 811 г. черпим сведения и от латинския източник - „Анонимния ватикански разказ”, друг латински източник е „Отговорите на папа Николай Първи до българите”.

От бъларските извори достигнали до нас можем да посочим т.нар. „Хамбарлийския надпис”, свидетелстващ за административната реформа на Крум.

В следващите страници, без да претендирам за изчерпателност, ще се спра предимно на държавника Крум. Ще разледам реформите му в законодателен и вътрешно-политически план, и еволюцията в идеята за характера както на канската власт, така и на средновековната държава –България.

Без да се спирам на подробностите около управлението на кан Крум, смятам за необходимо да очертая основните насоки и действия на кана за стабилизирането на държавата, което не се оказало лесно начинание в началото на IХ в.

Произхода на Крум не е ясен, според едно късно свидетелство от ХI в., той произхождал от т.нар. панонски българи. В българската историопис е приета годината 802, за възкачането на Крум на българския престол. Съществуват и по-различни мнения отнасящи това събитие няколко години по рано – края на VIII в. Въпреки тези нюанси трябва да се отбележи, че новият кан поема държавата след период на междуособици и вътрешни сътресения, допълнени с непрестанната агресивна политика на Византия срещу България.

Първо Крум се насочил към северозападните граници на България, където могъщата някога Аварска държава изживявала последните си дни. Той умело се възползвал от разгрома на аварите, нанесен им от Карл Велики и присъединил източните части на Аварския хаганат.

През 807 г. Крум организирал поход по поречието на Струма към Македония. Две години по-късно в негови ръце се оказва и Сердика, град държащ ключовите пътища на Балканите.

Тогавашния византийски император – Никифор Геник не стоял безучастен и в отговор предприел редица мерки срещу настъплението на българите, включително и заселване на ромеи от Мала Азия в Тракия. През 811 г. византийския император организирал голям поход към сърцето на България – Плиска. Въпреки че успял да влезе в Плиска този поход завършва трагично за Никифор Геник и сина му Ставракий. Византийския император намерил смъртта си в битката при Върбишкия проход (26 юли 811 г.), а Ставракий починал няколко месеца по-късно от раните си.

През следващата година Крум предприел поход в Тракия, като превзел крепостите Дебелт и Месемврия. Българските акции в Тракия продължили и през 813г., като на 22 юни българската войска постигнала знаменита победа при Версиникия. Тази победа открила пътя на Крум към Константинопол, възможност от която той се възползвал. Няколко дни по-късно Крум установил лагера си пред стените на византийската столица. По този начин най-голямата сила през този период – Византия, била поставена на колене от един „варварски” владетел – Крум. Обсадата продължила и през 814 г., когато на 14 април внезапно и мистериозно починал Крум. Обстоятелствата около смъртта на Крум дават поводи за различни тълкувания за причините за кончината му, но в настоящата работа няма да се спирам на този проблем.

Личността и делата на този изключителен владетел не се измерват единствено с външнополитическите му успехи. Не по-малки са и заслугите му и за вътрешното укрепване на държавата. Заслуги изразяващи се в административната реформа и законотворчеството му, въпреки че последното също е дискусионно.

Според историци като Иван Венедиков съществуването на писани закони по времето на Крум е съмнително, тъй като липсват категорични писменни сведения, както за законотворчеството на Крум, така и за война срещу Аварския хаганат. Освен това Венедиков поставя под съмнение надежността на лексикона „Свидас” като исторически извор.

Неяснотите около въпросното законотворчество се дължат на характера на основния извор даващ ни сведения за законите на Крум – лексикона „Свидас”. Този лексикон е от втората половина на Х в., а Крумовото законодателство е отразено в рубриката “Българи”. В „Свидас” се съобщава първо за богатството на хан Тервел, а след това се описват законите на хан Крум. Информацията за него делим на две части – първата е с легендарен характер, която описва причините за издаването на законите, свързвайки ги с легендата за разговора на хан Крум с аварите; а втората посочва как са оповестени разпоредбите и се възпроизвежда съдържанието на пет от правните норми, създадени от кана.

Според Златарски една от основните цели на управлението на Крум е засилване на централната власт. За изпълнение на тази цел той прибегнал към създаването на закони, чиято сила да се разпростре в цялата страна.

Нормите в „Свидас”, макар и в непълен обем, вероятно отразявали слабостите в тогавашното общество. През предходния период обществения морал бил паднал поради постоянните междуособици. Така нормите целели да ограничат и премахнат тези слабости.

Нормата насочена срещу клеветничеството гласи: “Ако някой наклевети някого, то той да не се слуша, докато вързан не се разпита и ако се окаже лъжец или клеветник, да се убие”. Ако се съди по тези думи явно стремежът е да се спре произвола на големците. Интересна е нормата за подпомагане на просяците: “На просяците да се дава толкова, че те повече да не просят, а който не прави така, да му се конфискува имуществото.”. Тук прави впечатление, че освен спиране на просията се цели и да се вмени задължени за помощ към просяците. Друга норма е насочена срещу кражбата и укриването на крадци: “Който дава храна и подслон на крадеца, да се конфискува имуществото, а на крадеца да се пречупят пищялките”. Нормата срещу кражбата и укриването на крадци има за цел да защити собствеността Вероятно чрез нея Крум имал за цел и да защити интересите на господстващата класа. Интересна е и нормата насочена към изкореняване на лозята с цел противодействие на пиянството, на което лексикона преписва заслугата за разпада на аварската държава. За тази норма може да се приеме, че е с легендарен характер, тъй като ако приемем, че законите са създадени около 803 г., то през 811 г. при похода на Никифор хронистите пишат, че една от основните причини за деморализацията на византийската войска е именни пиянството. От друга страна след победата си при Върбишкия поход самия Крум вдига наздравица с чаша изработена от черепа на Никифор.

Въпреки условностите около характера на лексикона „Свидас” мнозинството български историци приемат съществуването на писани закони. Въпреки, че сведението за Крумовото законодателство не присъства в други извори, неговото съществуване следва да бъде прието и то при условие, че в лексикона “Свидас” са отразени само част от нормите, съдържащи се в него.

Няма потвърждение дали законите на хан Крум са били писани, но според Златарски тези закони са били писани, защото са предизвикани от нуждите на държавата и по дух отговарят на епохата, като стоят твърде близко до законодателството на императорите иконоборци – исаврийската Еклога. Като косвено доказателство за съществуването им е сведението в лексикона, че ханът “свика всички българи” и пред тях обявява новите закони. Вероятно тук става въпрос за свикан Народен събор, за каквито през вековете има редица сведения в изворите. Това сведение говори и за нарасналата власт на канската институция. Ако приемем че въпросния Народен събор се е състоял, то той е бил единствено известен за решението на кана.

Като цяло Крумовото законодателство е отражение на социалните отношения в българското общество по онова време, пречупени през призмата на тогавашните норми.

Ако погледнем вътрешно и външно политическите реалности в разглеждания период, можем да заключим, че потребности от такива закони не са липсвали. От една страна Крум поема държава разтърсвана от вътрешни противоречия. В края на VIII в. в българската управляваща върхушка се оформят две партии, който въпреки че едва ли са били като византийските дими и партии, са оказали негативно влияние във вътрешнополитическо естество. Още Златарски определя тези партии като провизантийски и антивизантийски.

Освен политически държавата била разделена и по етнически принцип, което допълнително усложнява вътрешната стабилност на страната.

Тези вътрешнополитически обстоятелства дават основание на А. Стойнев да определи появата на законите като опит да се обединят племената в държавата в „един честен, непокварен и трудолюбив народ”. Освен това според него законодателството на Крум отразява стремева на аристокрацията да запази дребната поземлена собственост, която е в основата на моща на българската държава.

М. Андреев и Ф. Милкова съзират действителните причини за създаването на законите в конкретните социално-икономически и политически условия и в особенностите на държавното развитие. През този период феодализацията на българското общество е в пълен ход, засилва се класовото разслоение и противоречия.

Положително значение имало и унифицирането на правовия ред, който би подпомогнал процесите на сливането на двата етноса в един народ. Крумовото законодателство се разглежда и като правова основа за обединението на многобройните и различните по етнически състав поданици. Външната политика на Крум цели обединяването на славяните на Балканския п-в от т.нар. „българска” група, да не забравяме, че той присъединява и Куберова България. В исторически аспект, би било логично след значителното разширяване на територията на българската държава при кан Крум, да се наложи и силата му по законодателен ред над многобройното население, което се присъединява. В подкрепа на това твърдение е факта, че именно при управлението на Крум за пръв път се появява славянско име – Драгомир, като пратеник на канската власт, т.е. вероятно славяните започват да навлизат в управлението на страната. На гощавката с никифоровата глава, след битката при Върбишкия проход, българските боили и славянските княза вдигали „здравици” заедно. Според Златарски, за да обедини българския и славянския елемент, Крум въвел аварското облекло сред аристокрацията на държавата. Така законодателството на Крум е израз на политическата му прозорливост за необходимостта от обединяващ и унифициращ фактор в нарасващата по територия и население държава. В такъв фактор по-късно ще се превърне и Християнството.

Външнополитическите реалности също поставят проблема за вътрешната стабилност на Българската държава. След победите на Крум България придобива ново геостратегическо значение в Европа. Тя се оказва между две огромни християнски империи – Византийската и Франкската. При това обстоятелство съвсем естествено е българския владетел, с пораснало вече самочувствие, да потърси стабилизиращият ефект на едно такова общодържавно законодателство, което да обедини както боилите така и бълари и славяни.

В законодателството и административната реформа на Крум може да се наблюдава и еволюцията на канската власт, която все повече съсредоточава атрибутите и прерогативите на властта. Наблюдава се процес на централизация на властта в ръцете на кана, процес необходим за възпиране на вътрешните междуособици и за противодействие на външните врагове.

Според „Именника” владетеля олицетворява държавата: той е бил българин, чийто произход възхождал от легендарния Авитохол. Властта на българския кан била наследствена, според „Именника” и Йоан Екзарх. При кан Крум ролята на кана засилва ролята си в управлението на държавата.

Тази еволюция освен в законодателството може да се проследи и в проведената от Крум административна реформа, засвидетелствана от „Хамбарлиския надпис”. Административната реформа била първо въведена в земите на юг от Балкана, впоследствие тази практика била разпространена от приемниците му и в останалата част на страната. Тази реформа следвала построението на българската войска на център, ляво и дясно крило. Според Венедиков новите области (комитати) се ръководели от великите боили. По-късно делението на комитати се разпростира за цялата територия на страната, като по времето на Борис те били 10.

До Крум държавата била изградена на федеративен принцип, но това правело държавата неустойчива. Кан Крум пръв съзрял необходимостта от ликвидиране на племенното самоуправление и достига до идеята за централизъм. Властта на местните вождове, била иззета и предоставена на поставени от кана длъжностни лица. Народните събори изгубили значението което имали в предходния период на родово-общинния строй и отстъпили място на институции и длъжности като Съвет на великите боили, ичиргу боила и капхан. Тези нови институции били под прякото подчинение на кана. Две от тези нови длъжности, ичиргу боила и кавхана, се срещат при управлението на Крум. За функциите на тези длъжности черпим сведения и от „Отговорите на папа Николай Първи до българите”. Според този извор ичиргу боила и капхана имали като главна функция управление в мирно време и командване по врема на война на двете крила на войската, респективно държавата. С името на Крум свързваме утвърждаването на монархическото начало в българското средновековие. В един от надписите си той говори за „моя саракт”, т.е. „моята държава” или идеята за самодържавието. Въпреки че титлата „кана сюбиги” е засвидетелствана за пръв път при Омуртаг, не е изключено идеята за божествения произход на канската власт да е застъпена и при Крум. Според Пл. Павлов тази еволюция може да е резултат от разгрома на Аварския хаганат, защото в такъв случай кан побеждава каган.

При Крум може окончателно да се засвидетелства появата на престолонаследника, като институция. Доказателство за новата роля на престолонаследника е факта, че по време на походите от 812-813 г. центъра на войските се водел от брата на Крум.

Крум има още един принос в развитието на идеологията на канската власт – наличието на историческо съзнание и самосъзнание. Известно е, че Крум заповядал в Плиска да се изгради алея с колони отбелязващи превзетите крепости и спечелени битки.

Въпреки легендарния характер на сведенията от „Свидас” и липсата на други конкретни писменни сведения за законотворчеството на Крум, последното би било много вероятно предвид личността на кана, провежданата от него политика и външнополитическите обстоятелства. Разбира се това става с оговорката, че едва ли петте нарми изчерпват законите на Крум, вероятно те са представлявали най-голям интерес за съставителя му. Освен това според мен датата на съставянето им също не може да се фиксира с точност. Възможно е тези закони да са се допълвали и разширявали в зависимост от потребностите на кана.

Освен че отразяват обществено-икономическото развитие на обществото по това време и пороците му, тези закони, заедно с военно-административните реформи проведени от Крум, очертават процеса на централизацията на властта в ръцета на самодържеца. Този период от историята на Първото българско царство се явява и междинен и отразява прехода от родово-демократично устройство към все по-развити феодални отношения в обществото.

БИБЛИОГРАФИЯ:

1. Андреев. Й. Лазаров. Ив. Павлов. Пл. „Кой кой е в Средновековна България”.С.1999.

2. Андреев. М. Милкова. Ф. „История на българската феодална държава и право”. С. 1993.

3. Бешевлиев. В. „Първо-българите”. С. 1981.

4. Божилов. Ив. „Културата на Средновековна България”. С. 1996.

5. Венедиков. Ив. „Военното и административно устройство на България през IХ и Х в.” С. 1979.

6. Златарски. В. „История на българската държава през средните векове”.т.I. ч.1. С. 1994.

7. Йончев. Л. „Някои въпроси относно крумовото законодателство”.ИИБИ. 1956. т.6.с.631-647.

8. Павлов. Пл. „Българското средновековие. Познато и непознато”. ВТ. 2008.

9. Рашев. Р. „Българската езическа култура VII-IХ век”. С.2008.

10. Стойнев. А. „Светогледът на прабългарите” С. 2006.