"ТЕРОРИЗМА В БЪЛГАРИЯ В НАЧАЛОТО НА ХХ ВЕК"
TERRORISM IN BULGARIA IN THE BEGINNING OF THE TWENTIETH CENTURY
Георги Николов Ангелов
В днешно време се говори за т.нар. „глобален тероризъм”, но може би много малко хора знаят за българския „принос” към тероризма от началото на ХХ век. В първите две десетилетия можем да преброим десетки терористични прояви като убийства, опити за убийства, атентати, антидържавни въстания целящи подриването на държавните устои и дори репресии от страна на държавата срещу невинни граждани. Анализирайки стила на поведение, проявяван при различните акции, които се извършват, трябва да се обърне внимание и на факта, че в България през последните сто години са действали разнопосочни по своите разбирания групировки. Трябва да се подчертае, че от голямо значение са не само целите на терористите, но и идеалите им, служещи понякога само за прикритие. В същото време разните типове тероризъм имат точно обособена класификация. Относно българския случай, както и в международния, много от организациите не само имат собствен облик, но и взаимстват от подобни на тях групировки най-вече по отношение на начина на извършване на атентати. Българските терористични групи задължително гонят цели, "облечени" в много случаи в открит идеализъм, които не могат да бъдат постигнати с конвенционални средства. От тази гледна точка терористичните действия на територията на България (или върху територии с българско население в началото на ХХ век), могат да бъдат разгледани в няколко насоки.
Първата от тях неминуемо е връзката на редица атентати с организации или групировки, изпълняващи терористични актове, които се третират най-общо като част от българското национално - освободително движение. Възприемането на терора като радикално средство за промяна на статуквото и постигане на обединението на българския етнос в рамките на една държава е идея залегнала най-вече в деянията на т. нар. "Гемиджии", известни и като Солунски атентатори, хронологически те са първата българска групировка, която използва за свое "знаме", идеята за освобождението на българите в Македония.[1] Те действително извършват терористичните си акции в началото на века (1903 г.), но по-важното е, че заради идеалът, в който се кълнат те остават уникални по степен на градивност и план на действие, който избират. Като терористична група те атакуват граждански обекти с цел всяване на смут и поставяне в неизгодно положение на властта. Тук излиза въпроса дали такива групировки са терористични, защото целта им е освобождението и присъединяването на все още поробените българи към свободна България. От гледна точка на османските власти, те целят подриването на официалната власт в определени територии. Именно тук изпъква и диференцираност по начина на действие, обуславящ терористичните акции. Все пак терористичният акт е еднократен, изразява се в изненадващ, парализиращ ефект, който да доведе до объркване у противника. В този смисъл самите Солунски атентатори по начин на действие трудно биха могли да се мислят за част от цялостното национално - освободително движение, но според целта която следват те определено са такива.
Втората насока е застъпена от Македоно-одринската организация и наследилата я ВМРО.[2] Основна допирна точка между "Гемиджиите" и терора налаган от ВМРО през 20-те и 30-те години е защитата на националните интереси. Така националният идеал отново влиза в употреба, когато става въпрос за атентати, но вече с политическа насоченост. Тук вече различията стават драстични. През цялото съществуване ВМРО е градила имиджа си на организация, която защитава българското население в Македония и се бори за неговото освобождение. Заедно с това тя винаги се е стремяла косвено да подпомага българската държава по отношение нейните възможности за въздействие в областта на дипломацията, което рефлектира често и отрицателно върху живота и състоянието на българите в Македония. Що се отнася до терористичния елемент, който влиза в употреба през 20-те и 30-те години трябва задължително да се подчертае, че метода на терора не е еволюция, а част от цялостната тактика на организацията. По принцип формирането на чети в Македония е било най-често използваното средство за съпротива срещу чуждата власт била тя турска или сръбска. Когато става въпрос за българския национален идеал в никакъв случай не трябва да се забравя, че като изградена "държава в държавата" ВМРО често влиза в конфликт с централната власт в София, примери за това са – превземането на Кюстендил и Неврокоп от техни чети през 1922г., действия които също биха могли да се класифицират като терористични срещу държавната власт.[3] Акциите извършени от ВМРО са и с вътрешно партийна насоченост. Терора вътре в организацията често е използван за разрешаване на чисто вътрешни противоречия: убийствата на Гьорче Петров през 1921г., на Тодор Александров от 1924г. и това на Александър Протогеров от 1928г.[4]
Периодът 1921-1923 г. е белязан от политиката на кабинета на Александър Стамболийски, който търси сближение със Сърбия, а оттам и с Франция. Толерантното поведение, от страна на земеделците при създаването на сръбски четнически групи, които да се борят срещу структурите на ВМРО в Македония дава началото на вражда, която отнема живота на редица български политици. Резултатът е - убийствата на Александър Димитров (1921 г.), Райко Даскалов (1923 г.), Петко Петков и много други. Намесата на ВМРО в международните отношения утвърждава нейната терористична насоченост. Това се обуславя както от промяната на действие на ВМРО след 1925г., когато обучени екзекутори получават задачи за премахването на представители на сръбската администрация и предатели на българската кауза, така и в изграждането на новия облик на организацията след оглавяването и от Иван Михайлов. С извършените от ВМРО атентати в Европа тя си създава имиджа на безпощадна групировка, чиито присъди задължително се изпълняват. Най-точния пример е убийството на сръбския крал Александър в Марсилия през 1934 г., който има смъртна присъда още от 1912.[5] Именно атентата в Марсилия бележи апогея на връзката на ВМРО с международния тероризъм. Атентаторите и екзекуторите на ВМРО са предимно млади хора и действат в името на пълна саможертва спрямо националния идеал. В странство те масово са класифицирани като фанатици. Доказателство за това е и начина, по който Владо Черноземски извършва покушението срещу сръбския крал Александър и френския външен министър Луи Барту. Реално погледнато това е типичен стил "камикадзе", който и до днес за съжаление се използва от различни терористични групи по света. Приносът на тези българските организации към тероризма въобще, трябва да се подчертае, че се изразява именно в пълната саможертвеност на бойците им.
Вълната на политическите убийства през 20-те и 30-те години на XX век нито започва с България, нито завършва с прекратяване на дейността на ВМРО. Процесът на разчистване на сметки, за чиято база се използва политиката, е аналогичен за цяла Европа през дадения период. През 20-те години на ХХ век за преследване на политически цели БКП също прибягват към терористични актове. В края на септември 1923 г. под натиска на Коминтерна БКП организира селско въстание.[6] То е в отговор на Деветоюнския преврат и цели установяване на работническо селско правителство в България. След потушаването му загиналите са над 800 души. През 1925 г. дейци на БКП убиват о.з. ген. Константин Георгиев. По същото време е направен неуспешен опит да бъде убит цар Борис ІІІ в прохода Арабаконак. Връх на терористичните изяви на БКП е организирания на 16 април 1925 г. атентат в църквата “Св. Неделя“, като убитите са 140 души, ранени – над 500.[7] В резултат на това е въведено военно положение в страната, започва терор от страна на властите срещу комунисти и хора с леви убеждения, много от тях невинни, многобройни арести (над 13 000 души), процеси и убийства. В политическия терор от този период прави впечатление и един кръг от хора категоризирани от някои изследователи като „професионални превратаджии”. Става въпрос за дейците от Военен съюз и сформиралият се през 1927 г. политически кръг Звено.[8] Тези „превратаджии” стоят зад Деветоюнския от 1925 г. и Деветнадесетомайския от 1934 г. преврати, акции в същността си целящи насилственото сваляне на официалната власт.
През първите две десетилетия на ХХ век според целите и идеите на българите атентатори могат да се маркират няколко течения: първото може да се приеме като част от национално – освободителното движение (Солунските атентатори ), при второто националният идеал отново влиза в употреба, когато става въпрос за атентати, но вече с политизитана насоченост ( ВМРО) и при третото наблюдаваме чисто партиини цели. Така за 20 г. целите при прибягване до употреба на терор търпят развитие от национал – освободителни до чисто партийни и дори вътрешнопартийни ( ВМРО).
[1]http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%BE%D0%BB%D1%83%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BD%D1%82%D0%B0%D1%82%D0%B8
[2]http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%92%D1%8A%D1%82%D1%80%D0%B5%D1%88%D0%BD%D0%B0_%D0%BC%D0%B0%D0%BA%D0%B5%D0%B4%D0%BE%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D1%80%D0%B5%D0%B2%D0%BE%D0%BB%D1%8E%D1%86%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%BD%D0%B0_%D0%BE%D1%80%D0%B3%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F
[3] http://www.filial.macedonia-science.org/page.php?11
[4] http://www.filial.macedonia-science.org/page.php?11
[5]http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D0%BB%D0%B5%D0%BA%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D1%8A%D1%80_I_%28%D0%AE%D0%B3%D0%BE%D1%81%D0%BB%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D1%8F%29
[6]http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%B5%D0%BF%D1%82%D0%B5%D0%BC%D0%B2%D1%80%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%BE_%D0%B2%D1%8A%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5
[7]http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D1%82%D0%B5%D0%BD%D1%82%D0%B0%D1%82_%D0%B2_%D1%86%D1%8A%D1%80%D0%BA%D0%B2%D0%B0%D1%82%D0%B0_%E2%80%9E%D0%A1%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B0_%D0%9D%D0%B5%D0%B4%D0%B5%D0%BB%D1%8F%E2%80%9C
[8]http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%97%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D0%BE
TERRORISM IN BULGARIA IN THE BEGINNING OF THE TWENTIETH CENTURY
Георги Николов Ангелов
В днешно време се говори за т.нар. „глобален тероризъм”, но може би много малко хора знаят за българския „принос” към тероризма от началото на ХХ век. В първите две десетилетия можем да преброим десетки терористични прояви като убийства, опити за убийства, атентати, антидържавни въстания целящи подриването на държавните устои и дори репресии от страна на държавата срещу невинни граждани. Анализирайки стила на поведение, проявяван при различните акции, които се извършват, трябва да се обърне внимание и на факта, че в България през последните сто години са действали разнопосочни по своите разбирания групировки. Трябва да се подчертае, че от голямо значение са не само целите на терористите, но и идеалите им, служещи понякога само за прикритие. В същото време разните типове тероризъм имат точно обособена класификация. Относно българския случай, както и в международния, много от организациите не само имат собствен облик, но и взаимстват от подобни на тях групировки най-вече по отношение на начина на извършване на атентати. Българските терористични групи задължително гонят цели, "облечени" в много случаи в открит идеализъм, които не могат да бъдат постигнати с конвенционални средства. От тази гледна точка терористичните действия на територията на България (или върху територии с българско население в началото на ХХ век), могат да бъдат разгледани в няколко насоки.
Първата от тях неминуемо е връзката на редица атентати с организации или групировки, изпълняващи терористични актове, които се третират най-общо като част от българското национално - освободително движение. Възприемането на терора като радикално средство за промяна на статуквото и постигане на обединението на българския етнос в рамките на една държава е идея залегнала най-вече в деянията на т. нар. "Гемиджии", известни и като Солунски атентатори, хронологически те са първата българска групировка, която използва за свое "знаме", идеята за освобождението на българите в Македония.[1] Те действително извършват терористичните си акции в началото на века (1903 г.), но по-важното е, че заради идеалът, в който се кълнат те остават уникални по степен на градивност и план на действие, който избират. Като терористична група те атакуват граждански обекти с цел всяване на смут и поставяне в неизгодно положение на властта. Тук излиза въпроса дали такива групировки са терористични, защото целта им е освобождението и присъединяването на все още поробените българи към свободна България. От гледна точка на османските власти, те целят подриването на официалната власт в определени територии. Именно тук изпъква и диференцираност по начина на действие, обуславящ терористичните акции. Все пак терористичният акт е еднократен, изразява се в изненадващ, парализиращ ефект, който да доведе до объркване у противника. В този смисъл самите Солунски атентатори по начин на действие трудно биха могли да се мислят за част от цялостното национално - освободително движение, но според целта която следват те определено са такива.
Втората насока е застъпена от Македоно-одринската организация и наследилата я ВМРО.[2] Основна допирна точка между "Гемиджиите" и терора налаган от ВМРО през 20-те и 30-те години е защитата на националните интереси. Така националният идеал отново влиза в употреба, когато става въпрос за атентати, но вече с политическа насоченост. Тук вече различията стават драстични. През цялото съществуване ВМРО е градила имиджа си на организация, която защитава българското население в Македония и се бори за неговото освобождение. Заедно с това тя винаги се е стремяла косвено да подпомага българската държава по отношение нейните възможности за въздействие в областта на дипломацията, което рефлектира често и отрицателно върху живота и състоянието на българите в Македония. Що се отнася до терористичния елемент, който влиза в употреба през 20-те и 30-те години трябва задължително да се подчертае, че метода на терора не е еволюция, а част от цялостната тактика на организацията. По принцип формирането на чети в Македония е било най-често използваното средство за съпротива срещу чуждата власт била тя турска или сръбска. Когато става въпрос за българския национален идеал в никакъв случай не трябва да се забравя, че като изградена "държава в държавата" ВМРО често влиза в конфликт с централната власт в София, примери за това са – превземането на Кюстендил и Неврокоп от техни чети през 1922г., действия които също биха могли да се класифицират като терористични срещу държавната власт.[3] Акциите извършени от ВМРО са и с вътрешно партийна насоченост. Терора вътре в организацията често е използван за разрешаване на чисто вътрешни противоречия: убийствата на Гьорче Петров през 1921г., на Тодор Александров от 1924г. и това на Александър Протогеров от 1928г.[4]
Периодът 1921-1923 г. е белязан от политиката на кабинета на Александър Стамболийски, който търси сближение със Сърбия, а оттам и с Франция. Толерантното поведение, от страна на земеделците при създаването на сръбски четнически групи, които да се борят срещу структурите на ВМРО в Македония дава началото на вражда, която отнема живота на редица български политици. Резултатът е - убийствата на Александър Димитров (1921 г.), Райко Даскалов (1923 г.), Петко Петков и много други. Намесата на ВМРО в международните отношения утвърждава нейната терористична насоченост. Това се обуславя както от промяната на действие на ВМРО след 1925г., когато обучени екзекутори получават задачи за премахването на представители на сръбската администрация и предатели на българската кауза, така и в изграждането на новия облик на организацията след оглавяването и от Иван Михайлов. С извършените от ВМРО атентати в Европа тя си създава имиджа на безпощадна групировка, чиито присъди задължително се изпълняват. Най-точния пример е убийството на сръбския крал Александър в Марсилия през 1934 г., който има смъртна присъда още от 1912.[5] Именно атентата в Марсилия бележи апогея на връзката на ВМРО с международния тероризъм. Атентаторите и екзекуторите на ВМРО са предимно млади хора и действат в името на пълна саможертва спрямо националния идеал. В странство те масово са класифицирани като фанатици. Доказателство за това е и начина, по който Владо Черноземски извършва покушението срещу сръбския крал Александър и френския външен министър Луи Барту. Реално погледнато това е типичен стил "камикадзе", който и до днес за съжаление се използва от различни терористични групи по света. Приносът на тези българските организации към тероризма въобще, трябва да се подчертае, че се изразява именно в пълната саможертвеност на бойците им.
Вълната на политическите убийства през 20-те и 30-те години на XX век нито започва с България, нито завършва с прекратяване на дейността на ВМРО. Процесът на разчистване на сметки, за чиято база се използва политиката, е аналогичен за цяла Европа през дадения период. През 20-те години на ХХ век за преследване на политически цели БКП също прибягват към терористични актове. В края на септември 1923 г. под натиска на Коминтерна БКП организира селско въстание.[6] То е в отговор на Деветоюнския преврат и цели установяване на работническо селско правителство в България. След потушаването му загиналите са над 800 души. През 1925 г. дейци на БКП убиват о.з. ген. Константин Георгиев. По същото време е направен неуспешен опит да бъде убит цар Борис ІІІ в прохода Арабаконак. Връх на терористичните изяви на БКП е организирания на 16 април 1925 г. атентат в църквата “Св. Неделя“, като убитите са 140 души, ранени – над 500.[7] В резултат на това е въведено военно положение в страната, започва терор от страна на властите срещу комунисти и хора с леви убеждения, много от тях невинни, многобройни арести (над 13 000 души), процеси и убийства. В политическия терор от този период прави впечатление и един кръг от хора категоризирани от някои изследователи като „професионални превратаджии”. Става въпрос за дейците от Военен съюз и сформиралият се през 1927 г. политически кръг Звено.[8] Тези „превратаджии” стоят зад Деветоюнския от 1925 г. и Деветнадесетомайския от 1934 г. преврати, акции в същността си целящи насилственото сваляне на официалната власт.
През първите две десетилетия на ХХ век според целите и идеите на българите атентатори могат да се маркират няколко течения: първото може да се приеме като част от национално – освободителното движение (Солунските атентатори ), при второто националният идеал отново влиза в употреба, когато става въпрос за атентати, но вече с политизитана насоченост ( ВМРО) и при третото наблюдаваме чисто партиини цели. Така за 20 г. целите при прибягване до употреба на терор търпят развитие от национал – освободителни до чисто партийни и дори вътрешнопартийни ( ВМРО).
[1]http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%BE%D0%BB%D1%83%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BD%D1%82%D0%B0%D1%82%D0%B8
[2]http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%92%D1%8A%D1%82%D1%80%D0%B5%D1%88%D0%BD%D0%B0_%D0%BC%D0%B0%D0%BA%D0%B5%D0%B4%D0%BE%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D1%80%D0%B5%D0%B2%D0%BE%D0%BB%D1%8E%D1%86%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%BD%D0%B0_%D0%BE%D1%80%D0%B3%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F
[3] http://www.filial.macedonia-science.org/page.php?11
[4] http://www.filial.macedonia-science.org/page.php?11
[5]http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D0%BB%D0%B5%D0%BA%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D1%8A%D1%80_I_%28%D0%AE%D0%B3%D0%BE%D1%81%D0%BB%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D1%8F%29
[6]http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%B5%D0%BF%D1%82%D0%B5%D0%BC%D0%B2%D1%80%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%BE_%D0%B2%D1%8A%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5
[7]http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D1%82%D0%B5%D0%BD%D1%82%D0%B0%D1%82_%D0%B2_%D1%86%D1%8A%D1%80%D0%BA%D0%B2%D0%B0%D1%82%D0%B0_%E2%80%9E%D0%A1%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B0_%D0%9D%D0%B5%D0%B4%D0%B5%D0%BB%D1%8F%E2%80%9C
[8]http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%97%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D0%BE
Няма коментари:
Публикуване на коментар